Помагала и методически документи

Помагала и методически документи

ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И 
ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ 


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон определя:
1. националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ);
2. реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ;
3. специални правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ;
4. правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции.
(2) Средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), предоставени по програми на Република България.
(3) За режима на сметките за средствата от ЕСИФ, както и за финансовите взаимоотношения при управлението им се прилага Законът за публичните финанси.
Чл. 2. (1) Средствата от ЕСИФ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност.
(2) При управлението на средствата от ЕСИФ не се допуска конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1605/2002 на Съвета (ОВ, L 298 от 26.10.2012 г.).
Чл. 3. (1) Управлението на средствата от ЕСИФ се осъществява в съответствие с приложимите за програмния период европейско законодателство и Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от ЕСИФ, наречено по-нататък Споразумението за партньорство, изискванията на съответните програми, разпоредбите на този закон и актовете по неговото прилагане.
(2) Средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за
партньорство след тяхното одобряване от Европейската комисия.
Чл. 4. (1) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на съответните програми, и при условията, определени в тях.
(2) Безвъзмездната финансова помощ със средства от ЕСИФ може да се предоставя и в комбинация с другите форми за финансова подкрепа по чл. 66 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък Регламент № 1303/2013.
(3) Безвъзмездната финансова помощ не може да има за цел или резултат реализирането на печалба.
(4) Безвъзмездна финансова помощ не се предоставя за финансиране на разходи, които вече са финансирани със средства от ЕСИФ или чрез други инструменти на Европейския съюз (ЕС) в съответствие с чл. 65, параграф 11 от Регламент № 1303/2013, както и с други публични средства.
Чл. 5. Управлението на средствата от ЕСИФ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество, се осъществява съгласно приложимото за тях европейско законодателство и сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България. 

Глава втора
ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

Раздел І
Органи и структури за управление на средствата от ЕСИФл. 6. (1) Органи на изпълнителната власт, отговорни за управлението на средствата от ЕСИФ, са:
1. Министерският съвет;
2. заместник министър-председател или министър, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ;
3. министърът на финансите.
(2) Министерският съвет:
1. одобрява проекта на Споразумението за партньорство преди неговото внасяне в Европейската комисия;
2. одобрява проектите на програмите по чл. 3, ал. 2 преди тяхното внасяне в Европейската комисия;
3. определя структурите, отговорни за разработването на програмите и за управлението, контрола, координацията и одита на средствата от ЕСИФ;
4. приема подзаконовата нормативна уредба за управление на средствата от ЕСИФ, предвидена в този закон.
(3) Заместник министър-председателят или министърът, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ:
1. действа като централен представител на Република България пред Европейската комисия и другите европейски институции по въпросите на управлението на средствата от ЕСИФ;
2. осъществява координацията във връзка с участието на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС в областта на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика за морско дело и рибарство в частта им, обхваната от ЕСИФ;
3. ръководи процеса по разработването на институционалната рамка и нормативната уредба, свързана с управлението на средствата от ЕСИФ;
4. координира и контролира управлението на програмите по чл. 3, ал. 2; дава задължителни методически указания на органите по чл. 8 във връзка с управлението на програмите по чл. 3, ал. 2, без това да противоречи на изискването за осигуряване на независимост на одитния орган.
5. координира предоставената от международните финансови институции и инструмента JASPERS подкрепа за подготовка, изпълнение и управление на проекти, финансирани от ЕСИФ;
6. отговаря за провеждане на процедурата за определяне на управляващия и на сертифициращия орган по смисъла на чл. 124 от Регламент № 1303/2013, както и за наблюдение изпълняването на критериите съгласно Приложение ХІІІ на същия регламент;
7. координира дейностите за подобряване на административния капацитет на централно, регионално и местно ниво при управлението на средствата от ЕСИФ;
8. координира ефективното прилагане на мерките за публичност и прозрачност при управлението на средствата от ЕСИФ;
(4) Министърът на финансите:
1. организира и контролира процесите на получаване и трансфериране на средствата от ЕСИФ и свързаното с тях национално финансиране;
2. провежда националната политика по прилагане на финансовите инструменти;
3. определя правилата за организация на банковите сметки и извършване на плащанията към бенефициентите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване по програмите по чл. 3, ал. 2, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по ЕФРР, ЕСФ и КФ.
Чл. 7. (1) Постоянно действащи консултативни органи на правителството за координация в рамките на изпълнителната власт при определянето и провеждането на държавната политика в областта на управление на средствата от ЕСИФ са:
1. Съветът за координация при управлението на средствата от Европейския съюз, който осъществява координация на мерките за изпълнение на правителствената политика за икономическо, социално и териториално развитие на страната, финансирани със средства от ЕСИФ;
2. Съветът за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, който осигурява координацията в дейността на държавните органи по предотвратяване и борбата с правонарушенията при управление на средствата от ЕСИФ (Съвет АФКОС).
(2) Съветите по ал. 1 се създават от Министерския съвет по реда на чл. 22а от Закона за администрацията. Съставът, функциите и организацията на дейността на съветите се уреждат в постановленията за създаването им.
Чл. 8. (1) Органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи.
4
(2) Един и същ управляващ, сертифициращ или одитен орган може да бъде определен за няколко оперативни програми. Доколкото това е приложимо съгласно европейското законодателство и при зачитане на принципа за разделение на функциите управляващият, сертифициращият и одитният орган може да бъдат част от една и съща администрация.
(3) За управлението на част от програма или за изпълнението на определени задачи на управляващия или на сертифициращия орган може да бъдат определяни междинни звена.
(4) Управляващите, сертифициращите и одитните органи и междинните звена се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация.
Доколкото това е приложимо съгласно европейското законодателство, функциите на такъв орган могат да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.
(5) Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности и за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият рган, или оправомощено от него лице.
(6) Сертифициращите органи извършват специфични контролни дейности с цел потвърждаване пред Европейската комисия на законосъобразността и допустимостта на разходите, извършени при изпълнението на проекти, финансирани от програмите по чл. 3, ал. 2, и изготвят и изпращат на Европейската комисия годишни счетоводни отчети по всяка от тях.
(7) Одитните органи извършват специфични одитни дейности за предоставяне на независима и обективна оценка относно ефективността на системите за финансово управление и контрол и придобиването на разумна увереност относно пълнотата, точността и достоверността на годишните счетоводни отчети и редовността и законосъобразността на свързаните с тях разходи.
Чл. 9. (1) Централното координационно звено координира действията на органите и звената по чл. 8, ал. 1 и 3, като ги подпомага при прилагането на европейското и националното законодателство, свързано с управлението на средствата от ЕСИФ. Централното координационно звено е структурата, която поддържа връзката и предоставя информация на Европейската комисия.
(2) Централното координационно звено изпълнява функциите на:
1. администрация, която подпомага заместник министър-председателя или министъра,
отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ;
2. секретариат на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз.
Чл. 10. (1) Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз"
(АФКОС) в структурата на Министерството на вътрешните работи докладва нередности до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и осъществява контрола по прилагане на процедурите за администриране на нередности, засягащи средствата от ЕСИФ.
(2) Със закон или с нормативен акт на Министерския съвет може да се създават и други структури, които изпълняват функции, свързани с управлението и контрола на средствата от ЕСИФ.
(3) Доколкото не е уредено в този закон, с нормативен акт на Министерския съвет се определят правилата относно взаимоотношенията между управляващите, сертифициращите и одитните органи, техните взаимоотношения с Европейската комисия, както и с останалите
органи и структури по глава втора.

Раздел ІІ
Комитети за наблюдение и партньорство при управлението на средствата от ЕСИФ 
Чл. 11. (1) Програмирането, изпълнението, наблюдението и оценката на Споразумението за партньорство и програмите по чл. 3, ал. 2 се осъществяват в партньорство с централните и териториални органи на изпълнителната власт, общините, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, с организации, представляващи гражданското общество и с представители на академичната общност.
(2) Принципът на партньорство се прилага и при създаването на управителен комитет за изпълнение и наблюдение на съвместен план за действие. 
Чл. 12. (1) Наблюдението на Споразумението за партньорство се извършва от Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство.
(2) Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство е колективен орган, който:
1. следи за напредъка в изпълнението на стратегическите приоритети на Споразумението за партньорство;
2. обсъжда и одобрява всички предложения за промени в Споразумението за партньорство;
3. разглежда информация за изпълнението на съответните програми и приноса им за изпълнението на стратегическите приоритети на Споразумението за партньорство;
4. следи за напредъка в изпълнението на предварителните условия, които не са изпълнени към датата на одобрението от Европейската комисия на Споразумението за партньорство;
5. приема Националната комуникационна стратегия за съответния програмен период след съгласуване с комитетите по чл. 13, ал. 1 и следи за нейното изпълнение;
6. наблюдава общия напредък по рамките за изпълнение на отделните програми и разглежда и одобрява националното предложение за разпределение на средствата от резерва за изпълнение между отделните програми;
7. разглежда и други въпроси, свързани с изпълнението на Споразумението за партньорство.
Чл. 13. (1) Изпълнението на програмите по чл. 3, ал. 2 се наблюдава от комитети.
Комитети могат да се създават за отделна програма или за две и повече програми.
(2) Комитетът за наблюдение на програмата/програмите е колективен орган, който:
1. одобрява по предложение на ръководителя на управляващия орган на съответната програма методологията и критериите, използвани за подбор на операции;
2. приема индикативни годишни работни програми, предложени от ръководителя на управляващия орган на съответната програма;
3. разглежда изпълнението и следи за напредъка в постигането на целите и приоритетите на съответната програма спрямо дефинираните в нея индикатори;
4. следи за напредъка в изпълнението на предварителните условия, които не са изпълнени към датата на одобрението от Европейската комисия на съответната програма;
5. разглежда и одобрява предложения за изменения на съответните програми, включително за преразпределение на средства по приоритетните оси;
6. разглежда и други въпроси, свързани с изпълнението на съответната програма. (3) Управителният комитет за съвместен план за действие се създава за изпълнение на функциите по чл. 108, пар. 1 и 2 от Регламент № 1303/2013 след одобрението на плана от Европейската комисия.
Чл. 14. (1) Комитетите по чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 се състоят от председател, членове и наблюдатели с право на съвещателен глас.
(2) Комитетите по ал. 1 се създават и техният състав се определя с постановление на Министерския съвет в съответствие с изискванията на чл. 5 и 48 от Регламент 1303/2013 и на Делегирания регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията относно Европейския кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове
(ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.). В постановлението се уреждат и критериите и процедурата за избор на представители на партньори.
(3) Съставът на управителните комитети за съвместен план за действие се определя от ръководителя на управляващия орган на съответната програма по чл. 3, ал. 2 при условията и по реда, предвидени в постановлението по ал. 2.
(4) Комитетите приемат вътрешни правила за работа и кодекс на поведение. 
Чл. 15. (1) Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство заседава най-малко веднъж годишно.
(2) Комитетите за наблюдение на програмите по чл. 3, ал. 2 заседават най-малко два
пъти годишно.
(3) Комитетите вземат решение с общо съгласие. В случаите, когато това не е възможно, решенията се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове с право на глас.
(4) Поименният състав на комитетите и информация относно тяхната дейност и взетите решения се публикуват на интернет страницата на съответната програма и на Единния информационен портал за обща информация за изпълнението и управлението на ЕСИФ, наречен по-нататък Единния информационен портал.
Чл. 16. (1) Заместник министър-председател или министър, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ, съвместно с органите и структурите по чл. 8 - 10 провеждат регулярни срещи с представители на партньорите по чл. 11, ал. 1 и на бенефициентите на финансова подкрепа по актуални въпроси, свързани с управлението на ЕСИФ.
(2) Срещите по ал. 1 се провеждат най-малко веднъж на всяко тримесечие, като постигнатите договорености се публикуват на Единния информационен портал.

Раздел ІІІ
Информация и комуникация, насочени към обществеността, относно финансовата подкрепа от ЕСИФ
Чл. 17. (1) Мерките за информация и комуникация относно финансовата подкрепа от ЕСИФ, предоставена по програмите по чл. 3, ал. 2, се изпълняват съгласно Националната комуникационна стратегия, приета от Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство.
(2) С Националната комуникационна стратегия се одобрява единен наръчник за прилагане на правилата за информация и комуникация, който е задължителен за бенефициентите.
Чл. 18. (1) Централното координационно звено изгражда и поддържа Единен информационен портал за обща информация за изпълнението и управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
(2) Информацията, която се въвежда, и редът за нейното въвеждане се определят с нормативен акт на Министерския съвет.
Чл. 19. (1) За популяризиране на ЕСИФ в Република България се създава мрежа от информационни центрове за осигуряване на актуална, безплатна и експертна информация относно възможностите за финансова подкрепа със средства от тези фондове.
Информационните центрове се изграждат на областно ниво със съдействието на общината, на чиято територия е разположен центърът.
(2) За популяризиране на съответните програми по чл. 3, ал. 2 управляващите органи разработват годишен план за действие, включващ всички планирани дейности за информация и комуникация.

Раздел ІV
Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ Чл. 20. (1) Централното координационно звено, органите за управление и контрол на средствата от ЕСИФ, кандидатите и бенефициентите на финансова подкрепа въвеждат, събират и систематизират коректна и достоверна информация относно дейностите по изпълнението, управлението, наблюдението, оценката и контрола на програмите и проектите съобразно техните компетенции в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН).
(2) Информацията по ал. 1 е с публичен характер и данните в нея могат да се използват за статистически изследвания при защита на личните данни.
Чл. 21. (1) Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ се поддържа от Централното координационно звено и осигурява електронния обмен на информация и документи между него, органите за управление и контрол на средствата от ЕСИФ и кандидатите и бенефициенти на финансова подкрепа.
8
(2) Производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред, определени с нормативен акт на Министерския съвет.
Чл. 22. Условията, редът и механизмът за функциониране на ИСУН, както и изискванията към структурата и съдържанието на въвежданата в тях информация по чл. 20, ал. 1 се уреждат с акта по чл. 21, ал. 2.

Глава трета
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ

Раздел I
Общи положения
Чл. 23. (1) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор, съответно със заповед въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно предложение с финансов план за системен проект, финансов план за бюджетна линия. При интегрирано проектно предложение помощта се предоставя съвместно от ръководителите на управляващите органи на съответните програми.
(2) Безвъзмездната финансова помощ по изпълнението на подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) се предоставя от органите по ал. 1 въз основа на представено чрез съответната местна група за действие проектно предложение.
(3) Безвъзмездната финансова помощ за големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент № 1303/2013 и безвъзмездната финансова помощ за съвместен план за действие се предоставя от Европейската комисия с решението относно голям проект по чл. 102, съответно с решението относно съвместния план за действие по чл. 107 от същия регламент.
(4) При комбинация на безвъзмездната финансова помощ с финансов инструмент финансовата подкрепа се предоставя чрез съответно предвидената за финансовия инструмент форма.
Чл. 24. (1) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя:
1. чрез подбор на проектни предложения, включително на интегрирани проектни предложения и на проектни предложения въз основа на одобрени стратегии за ВОМР, както и на големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент № 1303/2013
2. директно на конкретен бенефициент.
(2) В производствата по ал. 1, т. 1 не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са съответно налице обстоятелствата за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Чл. 25. (1) Ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, посочващи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.
(2) Документите по ал. 1, в частта условия за кандидатстване, се разработват от управляващия орган съобразно одобрената от комитета за наблюдение на съответната програма, методология и критерии, използвани за подбор на операции, и по типов образец, утвърден със заповед на органа по чл. 6, ал. 1, т. 2.
(3) При подбор и преди внасянето им за утвърждаване от ръководителя на управляващия орган проектите на документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната програма и на Единния информационен портал. Управляващият орган осигурява на заинтересованите лица възможност за писмени възражения и предложения в разумен срок, 
НИЕ СМЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ

ЗА ВАШИТЕ ВЪПРОСИ

Свържете се с нас

0875 195 559